Първа му взе една от пешките. А от детството си не беше сядала пред шахматната дъска. Чудесно!
        Със следващите два хода обезглави един кон и един офицер...когато забеляза, че царицата му се подсмихва право срещу царя й. Последва паническо местене на царя от квадрат на квадрат, докато той обираше прецизно и последователно нейните фигури.
        Топ
        Царица
        Офицер
        Пешка
        Другият топ...
        Всичко й взе.
        И я остави само с царя.
        А после старателно й поднесе своите фигури. Доближаваше ги към царя й и изчакваше да му ги вземе.
        Скоро останаха само двамата царе - черния и белия, и тя получи предложение за реми.

        На другата вечер играха отново. Пак така.
        И на следващата. И на по-следващата.
        
        Вече никой не се опитваше да играе сериозно. Още в началото се хвърляха да вадят ненужните фигури, докато останат по царе. После с часове ги местеха един до друг по шахматната дъска, изчаквайки да им се доспи.
          Ставаха все по-добри. Вече успяваха да съберат тридесетте фигури без значение за по-малко от три минути.
           Докато танцуваха с царете си, всеки изпитваше наивното желание при следващия ход да вземе фигурата на противника и в крайна сметка да победи. Но никой никога не си позволи да го направи. Май доверието и риска да не загубят шах-срещите си се оказаха по-силни.
       
          Тя обаче свикна да съблича дрехите си в хода на играта. Щом й вземеше първата пешка, разкопчаваше блузката си. Докато загуби и царицата обикновено вече беше останала само по бельо. А царя си местеше напълно гола.
 
          Една нощ си обещаха да играят сериозно... 
         ...и отново стигнаха до реми, само че малко по-бавно. 
        Играта вече не можеше да бъде пожертвана, заради някаква си победа