Отпуснала е глава върху любимата си възглавница - тъмното, уютно и мъничко бодливо гнездо между краката му. Бузата й се милва в члена му и е почти сигурна, че го чува да мърка като току-що укротен и страшно доволен хищник. Трепка под лицето й на плавно успокояващи се капки пулс. Мисля че именно в този момент може да се усети от колко фина и специална кожа е направен пениса. Тихото и постепенно движение назад след сребристите възторзи е осезанието, което ме вълнува, разнежва и учудва съвсем истински. Някой ден трябва да напиша ода за задоволения член, освен ако не я пиша в момента, но като че ли не я - липсва ми поетичната стъпка. Спирам да се отплесвам...
            Очите й са затворени. Устните - лекичко свити на позиция целувка само на няколко микрона от топлия му ствол. Вдишва на летаргични порции уютната, спасяваща, успокоително-грижовна миризма на мъж. През ноздрите си го попива дълбоко навътре. Към онези части на съзнанието, в които дремят всякакви вълшебни архета, изначалщини и форми, милиарди пъти по-древни от телата ни. В осезанието плавно се намесва цигарен дим. Той - истинският той, е запалил някъде горе над нея. Гръбчето й се е извило лекичко по очертанията на бедрото му, дупето й се притиска в капачката на коляното му...кожите се галят мързеливо, без движение.
             Той отпуска ръка и я заравя в косата й. Усеща как стотици кичурчета потръпват щастливо между пръстите му. 
             Казват си нещо. Съвсем безгласно, съвършено тайно. Така, без звук, й разказва цяла приказка. 
            Осемдесет и осем магии са се заровили някъде из стаята и скърцат като бели мишки в тихото. Купчина мигове, три-четири минути и няколко часа са се омесили тотално безпомощни от нощното безвремие. Няма много форми; има златна струйка, идеща от лампата до леглото, за да се разглеждат взаимно и да са съвсем наистина реални.
            Тя измърква и се протяга. Много й е котешко. Докосва с върха на пръстите си корема му, изгубва и намира пъпа десетки пъти, преди да спре там и да си представи, че цопва вътре и се разтича дълбоко в него. Под кожата му със сигурност има разни сили и чудатости, топли механизми, които нямат нищо общо с класическата анатомия, но се усещат, когато се заслушаш в тялото му.
           Наместват се и се обгръщат. Мързеливо, ама силно. Оплетени...изгубени...намерени. Пренареден пъзел с готина картинка