Прочетен: 9108 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 15:51
(кратко ръководство с ухание на нафталин)
Поздрав за siromahov - Разбира се, съвсем не визирам него, просто откраднах идеята му за "Как да станете едикакво си" и сега се чувствам длъжна поне да го поздравя:)
NB: Ако си ентелегентно същество няма да ти навреди, но пък и няма да ти помогне кой знае колко. Освен това, ако наистина си интелигентен, то едва ли напираш да станеш интелектуалец.
Извод: Интелектът съвсем няма пръст тук. Правилата обаче са важни, записвай:
1. Дрес код:
Обличай се и ухай на интелектуалец. По дрехите ще те познаят, честна блондинска!
За целта изрови от гардероба на някой твой далечен предтец актуално костюмче. Двуредното закопчаване сторва чудеса за интелектуалния ти имидж. Панталонът с басти - тоже! Добре е да си решен във възможно най-убития цвят - нещо кафеникаво или тъмно синьо ще пасне перфектно. Въобще, гледай да си убит отвсякъде. Ако дрешките ти намирисват на мухъл - още по-добре (ако не - нафталинът също върши работа). Ако пък ти наприличваш на мухъл, визията ти е от само себе си завършена, честито!
2. Едно съществено допълнение - избери си някакъв собствен уникален аксесоар. Той ще те отличава от останалата интелектуална паплач и ще е един вид "намигване" към хорицата, които ще ти се вържат, че наистина си нещо...хм...самородно такова.
Гледай да си избереш шашав и цветничък отличителен знак. Съжалявам, но папийонката вече е запазена марка... Но пък остават още няколко все още незаети хрумвания. Примерно, деликатна корделка на интелектуалния ти врат, ръкавели с ухилени човечета или пък сигнално оранжеви връзки на обувките. Въобще - импровизирай сам, няма да ти върша цялата работа!
А, да, белите чорапки са тъпа идея. И без това половината от бъдещото ти обкръжение открай време си ходи с такива.
3. Сега изглеждаш убедително интелектуален и е крайно време да помислиш за собствен продукт на възвисената ти мисъл. Започни със скромна стихосбирка. Стилът на интелектуалците е учудващо лесен и от раз можеш да спретнеш дори 2-3 книжки. Просто римувай и да не ти пука! Не очаквам от теб веднага да постигнеш висоти на мисълта като например римуването на "баничка" с "Ваничка", но с малко упоритост ще ти се получат почти толкова успешни творения.
По-добре потренирай ден-два в домашна обстановка. Правиш си там нещо и си римуваш непринудено. Говори си сам за благозвучност, а и като знак на новата ти интелектуалност. Примерно на 5 минути си измърморавай по някой бисер като:
"На терасата отивам
мушкатата да поливам"
или: "Котката ми се разгони,
мамка му и животинските хормони!"
или: "Ех! И утре ще вали -
казаха по BTV..."
След още няколко такива интелектуални напъни започни сериозно да твориш. Следвай същия модел, но излез от профанното си ежедневие и третирай сериозни екзистенциални проблеми. Ето един прекрасен пример с разсъждение за неумолимостта на времето, лека еротика и размазваща самоирония (но не ми го кради!!!):
Ех, съдба, съдба злощастна,
как напирам да те прасна...
Вчера гледам - мацка страстна,
ала знам - не съм способен да я...джасна.
А детето ми порастна...
Ето, лесно е. Още 30-ина сантименталности в този дух и си готов със стихосбирката! И вече преминаваш на следващото ниво:
4. Започни да посещаваш разни събития с нашествия на други тебеподобни. Ще си отпиеш на аванта!:) Освен това може и да хапнеш прилично, стига да се вредиш навреме и да изблъскаш умрелите от глад профани пред бюфета/шведската маса или каквото там са приготвили. Готино, а?:)
Обаче... Не се увличай! Гледай да имаш вид, сякаш съвсем не ти пука за пиенето и кльопачката, а си там, за да побъбриш интелектуално с другите интелектуалци. За целта постоянно предъвквай теми като: "Декадентския характер на нашето съвремие", "Метафизичната същност на пост-комунистическия социум" (въобще на всяка втора дума повтаряй "социум" - освен че показва известна ангажираност на светлия ти дух, звучи далеч по-внушително от "общество").
Когато лекото бъбрене и изпитият концентрат създадат топла приятелска атмосфера (тоест, когато никой не успее да каже "екзистенциализъм", без да си оплете езика) потърси Недялко, Стефчо Цанев или някакъв подобен задник, потупай го приятелски по рамото и гледай всички да те видят с него. Оттам нататък интелектуалният ти статус е гарантиран.
5. Отдай се на обществена дейност. Организирай литературни четения по села и паланки. На плаката с големи букви напиши ПЪРФОРМАНС (селяните буквално се възбуждат от такива думички), а с малки буквички по-долу все пак поясни за какво иде реч: "литературно четене". Събери колкото можеш повече балъци и ги размажи с нечовешките си рими.
Бъди модерен, с висок звънлив глас произнасяй по някоя псувня тук-там - разкрива бунтарската ти същност, а и впечатлява свенливите моми. Ако кажеш достатъчно убедително и с патос: "ще размажа тоз живот от чукане бясно!" нищо чудно още привечер да се разделиш с девствеността си на има-няма 55 години!
Понеже ми писна да ти обяснявам, ето накратко още няколко стъпки към утвърдяването ти в интелектуалния социум:
6. Напиши пиеса. После втора;
7. Намърдай се с нечовешки усилия в политиката. Струва си;
8. Подкупвай водещите на сутрешните блокове да те канят и съответно показват по тИливизията, колкото ти е възможно по-често. Дрънкай с трагично изражение и жалостив глас предимно за липсата на пари в културата.
И, така де, приемай се насериозно. Това е най-явният признак на BG-интелектуалеца
УХАНИЕ НА НАФТАЛИН...
"Проектът „Нафталин” тегне над конг...
продължавам да недоумявам...
Все едно да я нямаше ЦСКА начело с индийиците...Левски тогава кой щеше да бие и мачка като валяк, а? Помисли и за това, имай милост!
30.05.2007 21:50
много точни попадения.
изключително ме вълнува речникът на "интелектуалците"
освен "социум" има и други характерни лафове: ако си интелектуалец, номерът е да "случваш" живота си (тва не знам как става) и да живееш "тук и сега" (сякаш имаш друг избор).
освен ПЪРФОРМАНСИ е хубаво да удариш и някоя друга Инсталация, без да се тревожиш, че ще те вземат за електротехник.
стиховете са хит. но едва ли ще се роди друг поет, който да е на нивото на гениалното "баничка-ваничка". тва е шедьовър!
:))))))
браво, тревистозелена, пишеш свежо и забавно!
интелектуалците, които "случват" живота си, също плагиатстват и то не от кой да е, а от Кафка. само дето при него някакъв си град "се случваше" и явно ще си остане единственото успешно "случване" на нещо во веки веков. да случваш живота си вероятно е твърде сложен метафизичен процес, но за съжаление никога не съм я разбирала тази проклета метафизика, та не мога да ти обясня как точно се прави:(
иначе сега се сещам, че твърде много възлови аспекти съм пропуснала в ръководството. да не говорим, че забравих да спомена колко важно е да викнеш на пърформанса подрънкваща на китара стара дружка, която, така да се каже, да те озвучи....колкото може - толкова, стига да е от сърце. но нищо, прохождащият интелектуалец трябва сам да се сблъска с тук и сега-то, за да разшири списъка:)
много ми хареса текста ти!
:):):):)
това е графомания. когато разберете какво казват сула и синийтър, ще разберете, че нещо във вас се е променило и сте започнали да мислите.
поздрави на авторката. започнете да одобрявате алтернативността на живота около вас :) когато спрете да се страхувате от критика, ще си поговорим като човеци.
Те е все едно продавачката на пазара да ми каже :
“Иво, на ти
Зеле, на “
Пък аз да й река:
“Не ща го, щот не си
Тревистозелена”.
Или пък
“ Искам зеле, но
тревистозелено”.
И за държавата не сте права.
Ако съм написал например :
“Аз съм заключеник в мрачен затвор
Жалби далечни и спомени лишни “
То ще го довърша така:
“ И се промъквам подобно на чвор
Между гърдите ти пищни”.
Ми да. Що не. След като никой не се грижи за културата.
Ако, обаче в този дискурс ми отпуснат средства достойни за моя социум и кохерентни на емпиричната ми битийност, то в този онтологичен контекст мога да довърша стихчето и така :
“ Сън е бил, сън е бил тихият двор
сън са били белоцветните вишни”
Вместо да се промъквам подобно на чвор
Между гърдите й пищни.
не,не откривам онтологична причина за бездарното писане. приемам вариант, при който интелектуалецът Х пише нещо стойностно и после се оплаква, че усилието му не е било достойно заплатено, но ми се струва леко жалък варианта, където интелектуалецът Х пише алабализми и после заявява, че алабализмите съвсем нямаше да са алабализми, ако бяха заплатени достойно.
нямам идея защо припознаваш себе си като "интелектуалец", преди малко пак четох блога ти и ми се стори, че не носиш панталон с басти. ениуей.
тъй като не се изживявам като "госпожа" и намирам за уместно обръщението на ти в настоящото пространство, се надявам да не приемеш за обида и факта, че не използвам учтива форма.
иначе - поздрави. стори ми се, че има и лека доза самоирония в коментара ти, което ти прави чест
И ако говорим сериозно то интелектуалци в България просто
няма, няма, няма, няма
Или пък са се изпокрили някъде
отваряш например вестник "Стършел" и четеш измъчени смешки за неплатени сметки за парно, акциза на домашната ракия и плетените жилетки на вуйна им.
и разбираш, че авторите са измъчени хорица, които не си плащат парното, пият домашна шльокавица и носят плетени жилетки от леля си.
забележително е как онова, което пишем ни описва:)