Прочетен: 11215 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2009 11:22
В таксито
На задната седалка на таксито съм и от досада вече за трети път разглеждам сезонния каталог на Манго. Нося черно палто Бенетон с дължина до средата на прасеца, къса пола Кенвело, която умело съчетах с тесен пуловер от Илиенци и чорапогащник Помпеа, 70ден, плътен, масажиращ, с умерено съдържание на ликра.
Вече половин час стоя и чакам в спрялото такси Елени Еленова, която скочи до Бонжура на Славейков, за да си вземе набързо гланц за устни с мидено-розов оттенък на Римел. Вероятно още се върти безпомощно пред щандовете с козметика и не може да реши дали й трябва седефен лак на Манхатън или класическо бордо от Аркансил. Трябваше да отида с нея, защото парфюмът ми Вери Иррезистъбъл на Живанши е на привършване, но новите ми ботуши Маноло Блахник заобиваха непоносимо и в крайна сметка я оставих да се оправя сама.
Поглеждам вече зверски отегчено пресечката на Славейков и най-сетне виждам Елени да се появява на хоризонта. Днес изглежда особено изискано и секси. Облякла е бяло палто от последната колекция на Манго и също бял тесен панталон на Мис Сиксти. Вълненото й поло е от Капаска, но ботушите й май съвсем не са маркови. "Затова пък не й убиват..." - помислям си някак самосъжалително.
Върви леко и плавно и докато заобикаля някакъв просяк на ъгъла до пресечката, елегантно изритва паничката му за подаяния. Това ме развеселява и спирам да се мръщя.
Когато стига таксито, обраслият шофьор, решен в мръсен анцунг от Илиенци и вълнен пуловер от миналия век, мазно й отваря предната врата. Елени се прави, че не забелязва широко отворената врата и сяда отзад до мен. Лъхва ме познатата миризма на Силк Тъч от Макс Мара. Пасва чудесно на бели дрехи, макар шишето му (незнайно защо) да е розово.
Пътуваме към Капитан Кук, където ще трябва да си намерим някой идиот да ни плати сметката, защото след посещението в Бонжура Елени е останала с 25лв и 60ст, а в моето портомоне - естествена кожа, черно, от подлеза на ЦУМ - се търкалят всичко на всичко 14 лв, което е напълно разбираемо, при положение, че преди час купих от Ориндж Център дивидита с оригинала на "Лолита" на Кубрик, "Шрек 3", "Лесбийки в кожа", "Фатално изпразване" и "Размятан зъл член 4".
Реших все пак да й се муся, докато тя пърха невинно с мигли и ми показва гланца на Римел, червило Ревлон, пудра Севънтийн, балсам за тяло на Гарние, стилна дамска ножка Виктъринокс и мъничък нож на Солинген.
Мълча и гледам студено, докато накрая ми подарява дамската ножка в отчаян опит да ме омилостиви. Вече трогната, я напъхвам в чантичката си Фурла до вибриращото пръстенче Дурекс и елегантния мъничък Колт, който купих миналия уикенд от някакъв сдухан китаец на Илиенци.
Щастлива от подаръка, се намествам шумно на седалката, при което полата ми се вдига нагоре и разтварям небрежно крака. Шофьорът вече зяпа заинтересувано в огледалото към нас и за по-весело осведомявам Елени, че снощи съм мастурбирала половин час пред зоркия поглед на Юксел Къдриев и Ани Салич от вечерните новини. В което, разбира се, няма капка истина, защото снощи по време на вечерните новини прилежно духах на съседа от втория етаж.
След минутка добавям:
-Гледа ли сутрешното шоу на Миглена Ангелова? Беше за врачките-измамници.
Елени се вторачва в мен с израз на висша степен недоумение и изтърсва:
-Ъ-ъ-ъ-ъ...коя е Миглена Ангелова?
Махвам пренебрежително с ръка и същевременно се питам що за човек трябва да си, че да не знаеш коя е Миглена Ангелова. После си спомням как миналата седмица Елени отряза тестисите на онзи сервитьор от Кошарите с такъв финес, та чак ме възбуди и решавам, че не е чак толкова зле.
Таксито стига пред Капитан Кук, спира и двете с детско любопитство поглеждаме сметката си на брояча. 21 и 64. Чудесно, ще можем да приложим оня номер, на който му викаме "оня номер".
Елени подава 22лв на таксиджията, той ги прибира, а ние се вторачваме очаквателно в него. Стоим така около минута, докато шофьорът вече се изнервя защо по дяволите не слизаме.
Прокашлям се и казвам непоколебимо:
-Рестото!
Онзи е учуден и започва да си прибърква джоба за стотинки. Елени също бърка в портомонето си - бяла кожа от подлеза на НДК - и казва:
-Чакай, май ще ти събера точно. Я ни дай парите.
Още объркан, идиотът й връща 22-та лв и двете отваряме вратите да излезем.
-Ей, я си платете! - нещастникът е получил прозрение и сега протестира.
Завъртам отегчено очи, бавно изваждам ножката-подарък, пресягам се плавно и прорязвам права драскотина на бузата му. Тя постепенно започва да се изпълва с лентичка кръв. Бих погледала, но не ми се занимава с някаква си драскотина, така че избърсвам острието в гърба на шофьорската му седалка и двете излизаме
Може пак да следва продължение...
и все пак хапни Активия щото шти се гръмне стомаха:))))
целувки
забавлих се, да знаеш, хииххихихихиххихихих, тооооооолкова астрономически далече е от образа ми в огледалото, че адски успешно ме разтовари от потрисащия ми работен ден:)
хахахахаххаахахахаххахааахаххахахаххахаааааааа
И сега най-важното.
Между многото имена рядко се мяркат хора.
Винаги е било така.
И затова между много вещи се появяват все повече имена.
Изглежда, че има едно определено количество имена, хора и вещи.
Имената започват да предпочитат вещите пред хората.
Впрочем и хората също.
Така че няма противоречия.
Цун - гуш, каквото и да означава това.
Тоест Цунгуш е нещо като Тан - цинг.
Само дето Тан-цинг е първият човек стъпил на Евересто, а Цун-гуш въобще не е човек, а представа. Или желание.
А Тан-цинг е шерп. Не е много известен, защото е носил раницата на Хилари.
А Хилари първоначално въобще не е била жена на Клинтън и кандитат-президент.
Даже въобще не е била жена.
Бил е мъж.
И се е качил на Еверест.
Втори, а не първи. Той сам си го признава.
А Евересто отначало не е бил Еверест, а Джомолунмгма.
Обаче спирам, защото имам чувство за мярка. Донякъде.
Послепис :
Подозирам, обаче, че Цунц-Гуш е изкачил Джомолунмгма преди всички.
Дано нямам много грешки, защото написах това отведнъж и ме мързи да го поправям.
ама пък остави ни да си попредставяме, че сме маркови кучки, ей - даже термин се получи, хахахаххахах
аз се забавлявам страхотно, особено като се знам какъв миловиден изглед на момиче от добро семейство имам - човек като ме види веднага вижда и уроците по пиано и голямата библиотека и емнайсетте чужди езика и въобще класика:)))
Та, тук и сега ми е шансът да се видя в друг образ:))))
и разбира се, че си изпия активията с мюсли и праскови, не мога да рискувам стомахът ми да се разбичка и да ме извади от равновесие... все пак съм спокойно същество:)
поздрави!
освен това по първоначален замисъл трябваше да настъпиш онзи просяк на ъгъла или поне да го подритнеш, но си казах "абе не става...я по-добре само да изрита паничката"..и така...
в ресторанта идваш с мен и после сама ще трепя с резачката, обещавам:)
а иначе тук си правя просто някаква пародия и не съм много убедена, че тревистозелените всъщност са такива , нито пък Елените...виж, за миглените е по-вероятно:)
таксиджията не го убих, само го порязах, чесно. а пък и ние в текста не сме много притеснени какво може да ни се случи, ако убием или недоубием някого. май трябва да ти дам оригиналната книга. а може и да не е нужно, мисля че доста добре си я представяш. за онова нещо е, дето го презираш в сегашното поколение. и то не е точно убийството. по-гадното нещо е.
цун-гуш... мисля че означава нещо означаващо, а и звучи някак изразително. няма начин Цун Гуш да не е изкачил Джомолунгма дори преди Тан Цинг:)
:))))
стига се извинявала, кога иначе ще ми се случи да съм в ролята на психарка, хихиххихихихиххихи
я гледай как ги знаеш марките...аз в първата част така и не можах да се сетя каква марка може да ми е бормашината и я оставих проста бормашина:(
Е, освен това съм кулинар виртуоз и знам някои неща от кухнята на нещата или от нещата в кухнята:))
А за облеклото - веднага - черно дълго до под коляното палто - пожелание Капаска или Елизабет, боти на висок ток - Хъш Пъпис, чорапогажник Помпеа (тук се повтаряме, ама са им яки чорапогащниците:)), блуза с едно голо рамо (тук вече може и Илиенци), сутиен Уоман'с сикрет (без подплънки, дантела), пола плисе - Тера нова :)))) Ох, май малко се изциганих ама карай да върви. :))))
Очаквай още художници, голи вечери, опиум и еротична литература на корем:Р
ок!!! но не забравяй, че трябва да хванем някой балък да ни плати сметката. няма как да изтрепем с два сатъра целия персонал...:)
като спомена Анаис Нин - знаеш ли откога търся делтата на венера и цък...нихт... имало я в библиотеката, но някой отдавна я е откраднал (вероятно е тъничка книжка от тези дето се крадат безпроблемно). та айде да ми я дадеш някой път. нямам навика да забравям взети от някой книги, не се притеснявай!
Обаче аз мога и да да го изоставя.
Ще ходя където си искам, а не където е решил да ме води някакъв си път.
Не пътищата правят хората, а обратното.
Така ще си направя свой си път.
Ако ще и само аз да мина по него.
Ако ще да мина и само веднъж.
Много лесно се прави такъв път.
Ако пътят е там, където вървиш ти винаги вървиш по пътя.
Има начин лесно да намериш пътя.
Даже много пътища.
И той се постига лесно.
Достатъчно е да ти се обърне колата.
Май съм пиян малко тази вече-нощ.
хубаво е да си си направил поне веднъж твой си път. поне звучи така. не знам... не мога да си спомня някога да съм си правила такъв, дето си е само мой. може и да съм, но ти си пиян, а пък аз съм сънена.
във всеки случай не е като да повървиш през още неутъпкан прясно навалял сняг. защото тогава обувките се пълнят с него и в крайна сметка краката се мокрят. но не е и толкова лошо, стига да си опазиш стъпките от разни натрапници и партината да си остане само твоя.
по тези пътища май трябва да се минава само по веднъж.
а иначе си суперски. недей да бъдеш толкова тъжен
4акам с нетърпение новата част и дано има още мнооого
Усмихна ме! ;)**
Иначе по повод всички тези марки тоалети и високопарно звучащи имена на магазини се сетих за скорошен разговор между моя преподавателка и моя колежка, които обсъждаха марковите дрехи. Манго, Бенетон, Капаска, Дика, Долче и Габана, пък в Илиенци какви боклуци имало... А аз през цялото време стоях, слушах ги, пулех се вътрешно и се чудех къде съм попаднала. В следващия момент една от тях ме пита аз как ще се изкажа за модните тенденции. И аз проточих едно такова "Мииии... аз пазарувам от S&Z в Студентски град". Даже не споменах и навика си да проверявам ровилните или пък магазините Феникс. Забавна история.
ами не знам за частите - това ей така за забавление ми хрумна...може и още две-три:)
по повод марковия разговор между колежката и преподавателката - съвсем скоро един познат изкоментира, че тези луди превземки около марката и класата на вещите са основно признак на по-бедните хорица с претенции да се "покажат" и с кофти комплекси. с други думи, ако си наистина богат няма да ти пука чак толкова дали обувките ти са за 2000 или за 20 лв. ако обаче страшно държиш да изглеждаш такъв, какъвто ти е трудно да бъдеш, ти става супер важно обувките да са точно от 2000левовите. хората обаче трудно осъзнават тази работа, което си е жалко
абе кво сте се вманиачили с тези чорапогащници.... с чорапи е по-секси :Р
поздрави!!!
30.01.2008 18:09
взех, че го изхвърлих
предварително накъсвайки го на парченца...
за да не го открие някой и да се възползва от идеите в него
брей, на тия младите днес въобще не им мига окото...