Прочетен: 18763 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2009 11:50
Откакто писах една статия за гузните удоволствия, за която професионално се подготвих, изчитайки цял мартенски брой на вестник "Лична драма", сериозно се зарибих по тази т.нар. "проблемна медия". И ето ме днес - привидно нормална, но душевно опорочена от едно тенденциозно влечение, да не кажа пристрастеност, към великолепието от драми, които хора и редактори пишат ли пишат, сякаш в полза на моята собствена девианщина да ги чета с някаква все по-увличаща страст.
Простете странния ми изказ, но трябва да ви кажа, че съм много зле - той, както и една нова за мен натраплива тегоба, която ме терзае изотвътре, са естествено следствие от всички хорски нещастия, които буквално попих напоследък, четейки. В мен назря подозрението, че съм дълбоко ощетена откъм умението да разтягам душевни страдания и се чувствам крайно непълноценна към всеобщата световна мъка.
Ето защо в иначе безчувствения ми мозък все по-ясно се оформи една грандиозна идея, на която смятам да дам живот именно днес. Ще напиша Писмото на Писмата за "Лична драма"! Ще създам най-разтърсващия синтез от душевни терзания, драми и страдания, четен някога! За целта ще си послужа с...хм...автентични излияния от последния брой на вестника, както и с любезното съдействие на собственото ми въображение. Ще ви разплача,копелета, няма мърдане - имайте го предвид!
Писмото на писмата:
Здравейте,
Сега, когато сядам да ви разкажа моята история, сълзи напират в изтерзаните ми очи, но аз и бездруго съм си така отдавна. Не мога да спя, не мога да се храня, да отделям, да слюноотделям, да разговарям с хората, нито въобще да излизам навън, да слушам музика, да гледам телевизия, дори Music Idol не мога да гледам, да пикая, да си мия косата... Абе накратко - много съм зле.
Стоя и гледам в една точка, макар че и това не мога да го правя като хората и постоянно се разсейвам от точката, дето уж я гледам по цял ден и се хващам от време на време, че пак съм се разфокусирала, което ме натъжава още повече...
Не знам с какво разгневих съдбата, но тя открай време си го изкарва на мен и ми изпраща изпитание след изпитание, от които просто не мога да се отърся. Надявам се сега,когато споделя с вас, изведнъж да ми олекне и да открия щастието. Толкова искам то да изгрее и на моята улица и слънцето пак да си е слънце, а да не е, примерно, пчелна пита, пронизана от залп жестоки куршуми, които всъщност се забиват право в сърцето ми... Но да не се отплесвам....
Всичко започна преди години, когато се запознах по интернет с едно момче. Тогава аз още бях девствена и затова дълго време само си споделяхме и от време на време правехме виртуален секс. Да, аз бях дефлорирана виртуално, но не това е тъжното. Тъжното е, че след година той ме заплаши, че ако вече не се срещнем, ще вземе да ме блокне и край на връзката ни.
Тогава най-сетне се видяхме. Всичко беше прекрасно, макар да се оказа, че той е с ампутиран крак. Запозна ме с баба си, от което разбрах,че има сериозни намерения към мен и не е някакъв си подляр (като всички мъже!), дето мисли само как да те изчука (особено ако си с ампутиран крак сигурно е много трудно да измислиш как да изчукаш някоя...).
Един ден обаче реших да го запозная с най-добрата ми приятелка и тя каза, че Н. (такъв е ника на моето момче) не я кефи много. Повярвах й и още същата вечер реших да скъсам с него. Блокнах го и... това беше всичко. Още съжалявам, че позволих на приятелката ми да ръководи собствения ми живот,но "Минало-свършено" - казах си. Животът продължаваше, а аз трябваше да си намеря час по-скоро ново гадже, защото на практика все още си бях девствена и това започна да ме комплексира сериозно.
И, ето, след има-няма десет години съдбата ми се усмихна отново! Срещнах Гено от Червен Бряг (за повече информация - статията "Излъгах я, че съм гинеколог", брой 17 на в-к "Лична драма) и той ме излъга, че е гинеколог и с радост ще помогне да разрешим моя проблем. С девствеността, де - това ми беше проблема.
Помогна ми още същата вечер и на мен ми се стори голям професионалист, зауважавах го безмерно и заживяхме заедно.
Уви, не било съдено това безоблачно щастие да продължи дълго, защото от същата онази приятелка, дето не се кефеше на Н. с ампутирания крак, разбрах, че хората клюкарстват, че съседката от втория етаж му е направила магия. "Вързала" го била, за да е луд по нея и да ме остави. С лека ръка (всъщност, с лек мозък) повярвах на хорските одумки и казах на Гено, че повече не можем да живеем в лъжа. Щом той чу думите ми, разбра ме погрешно и за час си призна, че не е гинеколог, а прост санитар в болницата на Червен Бряг, че има две извънбрачни деца и всъщност е би-сексуален. Но със сълзи на очите ме помоли да му простя, защото това, че бил изхарчил кредитната ми карта не било нарочно, а се дължало на факта, че е клептоман. Разделихме се с добри чувства и аз отново останах сама, нещастна, а освен това се и пропих.
Последното се оказа за добро. Една вечер, докато си повръщах във водката, в кварталната кръчма влезе богат мъж и ми предложи брак (за подробности - брой 17 на "Лична драма", статията "Богат мъж ми предложи брак").
Така започна една невероятна връзка, подчинена на страстта! Още същата вечер се оказахме във вана, пълна с ароматни масла, а леглото беше застлано с уханни листенца от казанлъшки рози. От благовонията ми прилоша отново и повърнах още няколко пъти, редувайки ваната с леглото, докато накрая не изтрезнях окончателно и не се оказа, че питиетата леко са ме заблудили и красивият богат мъж всъщност е местния клошар - бай Виктор, ваната е един продънен леген, а розовите листенца всъщност са дървеници. Но да не се отплесвам... Пожелавам на всяка жена поне веднъж в живота си да изживее такава романтика. Казвам ви, невероятно е!
След месец разбрах, че съдбата ме е дарила с най-големия си подарък и с бай Виктор сме създали нов живот! Първоначално той твърдеше, че пак халюционирам и не е възможно, тъй като от години е импотентен, но после се примири и решихме, че съдбата се е усмихнала и на него през онази нощ.
Скоро се оженихме, Дойде време да родя, ала, уви - това се оказа най-тъжният ден в живота ми. Веднага след като ме изписаха от болницата с малките сладки тризнаци, си купих вашия вестник и прочетох признанието на Виктор (за подробности - отново брой 17 на "Лична драма", статията "ВМЪКНА СЕ В ЛЕГЛОТО МИ"). Стана ясно, че след като Виктор ме откарал в болницата, се почерпил и отишъл в дома на родителите ми. Съжалили го, все пак е баща на новородените им внучета, и го оставили да преспи у тях. Легнал си той и дълго не можал да заспи от вълнение. Току-що се бил унесъл, когато усетил до себе си топло женско тяло. Дори не се събудил напълно, но се възбудил и се възползвал от тайнственото присъствие до себе си. На сутринта с изненада открил, че е обезчестил кучето на нашите. Те му го подариха впоследствие.
Оттогава мина толкова време, но Виктор още не може да се съвземе. Страх ме е да не посегне на живота си...
Аз също съм ужасно нещастна и разочарована от мъжете, кучетата, живота и всичко останало. Болка се е загнездила в гърлото ми и ме терзае, терзае, терзае....
Приятели, това е моята тъжна история. Сега,когато ви споделих, наистина се чувствам по-добре и ми се струва, че вече мога да фокусирам погледа си върху точката, която от месеци си избрах да зяпам. И като че ли откривам, че точката не е никаква точка, а някакво писмо, оставено ми от Виктор. Чакайте да погледна какво ли ми е написал...
О, боже, приятели!!!.... Виктор ме е напуснал. Взел бил със себе си кучето, но ми е оставил децата (къде ли са?) и ще си търси щастието нейде по света... Евентуално при съседката от втория етаж, за която хората пак говорели, че е омагьосала и този мой избраник и го е "вързала", за да е луд по нея, а мен да остави... Ама аз това май ви го писах вече... Не помня. Криво ми е някак...
Поздрави !
Чета, чета стъписан, чудя се усмихвам ли се и по някое време избухвам в смях.
Има за какво да се посмея и на себе си, защото самия аз усещам, че се ровя много в психологията зад личната драма и понякога си прекалявам и се стига до големи фарсове.
Но в пресата е ужас:))) Преди се чудех някой вярва ли си, че му вярват, но известен период продавах вестници и се уверих, че си има хора които им е приятно да се вързват.
Можеш още!
Споделяла ли съм за ритуала, който имахме с една приятелка - веднъж в месеца, в неделя, да се облечем много официално, да отидем в Макдоналдс тържествено и по неделному (не се смей, хората точно така правят, даже слагат на децата си чорапки с къдрички и дантелки, а на себе си блузка с ламе или пантереста шарка) и да четем на глас вестник Лична драма. Пълна гавра:)
22.07.2008 16:00
14.11.2009 22:17
27.12.2010 10:49