Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2008 19:00 - писмо до "Лична драма"
Автор: trevistozelena Категория: Забавление   
Прочетен: 18763 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2009 11:50


        Откакто писах една статия за гузните удоволствия, за която професионално се подготвих, изчитайки цял мартенски брой на вестник "Лична драма", сериозно се зарибих по тази т.нар. "проблемна медия". И ето ме днес - привидно нормална, но душевно опорочена от едно тенденциозно влечение, да не кажа пристрастеност, към великолепието от драми, които хора и редактори пишат ли пишат, сякаш в полза на моята собствена девианщина да ги чета с някаква все по-увличаща страст.
          Простете странния ми изказ, но трябва да ви кажа, че съм много зле - той, както и една нова за мен натраплива тегоба, която ме терзае изотвътре, са естествено следствие от всички хорски нещастия, които буквално попих напоследък, четейки. В мен назря подозрението, че съм дълбоко ощетена откъм умението да разтягам душевни страдания и се чувствам крайно непълноценна към всеобщата световна мъка.
          Ето защо в иначе безчувствения ми мозък все по-ясно се оформи една грандиозна идея, на която смятам да дам живот именно днес. Ще напиша Писмото на Писмата за "Лична драма"! Ще създам най-разтърсващия синтез от душевни терзания, драми и страдания, четен някога! За целта ще си послужа с...хм...автентични излияния от последния брой на вестника, както и с любезното съдействие на собственото ми въображение. Ще ви разплача,копелета, няма мърдане - имайте го предвид!

            Писмото на писмата:

             Здравейте,
           Сега, когато сядам да ви разкажа моята история, сълзи напират в изтерзаните ми очи, но аз и бездруго съм си така отдавна. Не мога да спя, не мога да се храня, да отделям, да слюноотделям, да разговарям с хората, нито въобще да излизам навън, да слушам музика, да гледам телевизия, дори Music Idol не мога да гледам, да пикая, да си мия косата... Абе накратко - много съм зле. 
           Стоя и гледам в една точка, макар че и това не мога да го правя като хората и постоянно се разсейвам от точката, дето уж я гледам по цял ден и се хващам от време на време, че пак съм се разфокусирала, което ме натъжава още повече...
           Не знам с какво разгневих съдбата, но тя открай време си го изкарва на мен и ми изпраща изпитание след изпитание, от които просто не мога да се отърся. Надявам се сега,когато споделя с вас, изведнъж да ми олекне и да открия щастието. Толкова искам то да изгрее и на моята улица и слънцето пак да си е слънце, а да не е, примерно, пчелна пита, пронизана от залп жестоки куршуми, които всъщност се забиват право в сърцето ми... Но да не се отплесвам....
          Всичко започна преди години, когато се запознах по интернет с едно момче. Тогава аз още бях девствена и затова дълго време само си споделяхме и от време на време правехме виртуален секс. Да, аз бях дефлорирана виртуално, но не това е тъжното. Тъжното е, че след година той ме заплаши, че ако вече не се срещнем, ще вземе да ме блокне и край на връзката ни.
          Тогава най-сетне се видяхме. Всичко беше прекрасно, макар да се оказа, че той е с ампутиран крак. Запозна ме с баба си, от което разбрах,че има сериозни намерения към мен и не е някакъв си подляр (като всички мъже!), дето мисли само как да те изчука (особено ако си с ампутиран крак сигурно е много трудно да измислиш как да изчукаш някоя...).
          Един ден обаче реших да го запозная с най-добрата ми приятелка и тя каза, че Н. (такъв е ника на моето момче) не я кефи много. Повярвах й и още същата вечер реших да скъсам с него. Блокнах го и... това беше всичко. Още съжалявам, че позволих на приятелката ми да ръководи собствения ми живот,но "Минало-свършено" - казах си. Животът продължаваше, а аз трябваше да си намеря час по-скоро ново гадже, защото на практика все още си бях девствена и това започна да ме комплексира сериозно.
            И, ето, след има-няма десет години съдбата ми се усмихна отново! Срещнах Гено от Червен Бряг (за повече информация - статията "Излъгах я, че съм гинеколог", брой 17 на в-к "Лична драма) и той ме излъга, че е гинеколог и с радост ще помогне да разрешим моя проблем. С девствеността, де - това ми беше проблема.
          Помогна ми още същата вечер и на мен ми се стори голям професионалист, зауважавах го безмерно и заживяхме заедно. 
           Уви, не било съдено това безоблачно щастие да продължи дълго, защото от същата онази приятелка, дето не се кефеше на Н. с ампутирания крак, разбрах, че хората клюкарстват, че съседката от втория етаж му е направила магия. "Вързала" го била, за да е луд по нея и да ме остави. С лека ръка (всъщност, с лек мозък) повярвах на хорските одумки и казах на Гено, че повече не можем да живеем в лъжа. Щом той чу думите ми, разбра ме погрешно и за час си призна, че не е гинеколог, а прост санитар в болницата на Червен Бряг, че има две извънбрачни деца и всъщност е би-сексуален. Но със сълзи на очите ме помоли да му простя, защото това, че бил изхарчил кредитната ми карта не било нарочно, а се дължало на факта, че е клептоман. Разделихме се с добри чувства и аз отново останах сама, нещастна, а освен това се и пропих.
           Последното се оказа за добро. Една вечер, докато си повръщах във водката, в кварталната кръчма влезе богат мъж и ми предложи брак (за подробности - брой 17 на "Лична драма", статията "Богат мъж ми предложи брак").
            Така започна една невероятна връзка, подчинена на страстта! Още същата вечер се оказахме във вана, пълна с ароматни масла, а леглото беше застлано с уханни листенца от казанлъшки рози. От благовонията ми прилоша отново и повърнах още няколко пъти, редувайки ваната с леглото, докато накрая не изтрезнях окончателно и не се оказа, че питиетата леко са ме заблудили и красивият богат мъж всъщност е местния клошар - бай Виктор, ваната е един продънен леген, а розовите листенца всъщност са дървеници. Но да не се отплесвам... Пожелавам на всяка жена поне веднъж в живота си да изживее такава романтика. Казвам ви, невероятно е!
          След месец разбрах, че съдбата ме е дарила с най-големия си подарък и с бай Виктор сме създали нов живот! Първоначално той твърдеше, че пак халюционирам и не е възможно, тъй като от години е импотентен, но после се примири и решихме, че съдбата се е усмихнала и на него през онази нощ.
          Скоро се оженихме, Дойде време да родя, ала, уви - това се оказа най-тъжният ден в живота ми. Веднага след като ме изписаха от болницата с малките сладки тризнаци, си купих вашия вестник и прочетох признанието на Виктор (за подробности - отново брой 17 на "Лична драма", статията "ВМЪКНА СЕ В ЛЕГЛОТО МИ"). Стана ясно, че след като Виктор ме откарал в болницата, се почерпил и отишъл в дома на родителите ми. Съжалили го, все пак е баща на новородените им внучета, и го оставили да преспи у тях. Легнал си той и дълго не можал да заспи от вълнение. Току-що се бил унесъл, когато усетил до себе си топло женско тяло. Дори не се събудил напълно, но се възбудил и се възползвал от тайнственото присъствие до себе си. На сутринта с изненада открил, че е обезчестил кучето на нашите. Те му го подариха впоследствие.
           Оттогава мина толкова време, но Виктор още не може да се съвземе. Страх ме е да не посегне на живота си...
          Аз също съм ужасно нещастна и разочарована от мъжете, кучетата, живота и всичко останало. Болка се е загнездила в гърлото ми и ме терзае, терзае, терзае....
         Приятели, това е моята тъжна история. Сега,когато ви споделих, наистина се чувствам по-добре и ми се струва, че вече мога да фокусирам погледа си върху точката, която от месеци си избрах да зяпам. И като че ли откривам, че точката не е никаква точка, а някакво писмо, оставено ми от Виктор. Чакайте да погледна какво ли ми е написал...
           О, боже, приятели!!!.... Виктор ме е напуснал. Взел бил със себе си кучето, но ми е оставил децата (къде ли са?) и ще си търси щастието нейде по света... Евентуално при съседката от втория етаж, за която хората пак говорели, че е омагьосала и този мой избраник и го е "вързала", за да е луд по нея, а мен да остави... Ама аз това май ви го писах вече... Не помня. Криво ми е някак...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - мн
01.05.2008 20:04
готино писмо:)))
цитирай
2. boyoto - Хаха
01.05.2008 20:36
направо ме разби :)
цитирай
3. razcvetnikov - хаха
01.05.2008 21:59
Стилистиката ми напомня на някой английски автор, но какато и миналия път казах - написано е качествено.
Поздрави !
цитирай
4. trevistozelena - dressy
01.05.2008 23:00
мн мерси;)
цитирай
5. trevistozelena - boyoto
01.05.2008 23:01
еми...случват се такиви рабути...:)
цитирай
6. trevistozelena - razcvetnikov
01.05.2008 23:04
ето това е комплимент! английски автор...наистина ли???!:) не, сериозно, луд фен съм примерно на големия ПиДжи Удхаус...ама чак пък толкова смешно не ми се е получило (скромно...) :)
цитирай
7. cefulesteven - :))))))) Чета, чета стъписан, ...
02.05.2008 09:57
:)))))))

Чета, чета стъписан, чудя се усмихвам ли се и по някое време избухвам в смях.
Има за какво да се посмея и на себе си, защото самия аз усещам, че се ровя много в психологията зад личната драма и понякога си прекалявам и се стига до големи фарсове.
Но в пресата е ужас:))) Преди се чудех някой вярва ли си, че му вярват, но известен период продавах вестници и се уверих, че си има хора които им е приятно да се вързват.
цитирай
8. madchemist - Забавно е, но
02.05.2008 16:07
според мен това не е Писмото на Писмата!
Можеш още!
цитирай
9. forevercarrieon - хохохохо:))
02.05.2008 20:52
вземи им го прати!
цитирай
10. eleni - хахахааххахаххахаххахахаххахахаххахахаххаха
02.05.2008 22:17
Лотхеееееен, напълни ми душата с това:)))))))))))

Споделяла ли съм за ритуала, който имахме с една приятелка - веднъж в месеца, в неделя, да се облечем много официално, да отидем в Макдоналдс тържествено и по неделному (не се смей, хората точно така правят, даже слагат на децата си чорапки с къдрички и дантелки, а на себе си блузка с ламе или пантереста шарка) и да четем на глас вестник Лична драма. Пълна гавра:)
цитирай
11. анонимен - гадно е
22.07.2008 16:00
Може би не е много уместно да се подиграваме с хорските чувства и драми. Все пак онзи вестник е точно за това - всеки да споделя това, което го тревожи и да го напише така, както го чувства.
цитирай
12. анонимен - здравеи
14.11.2009 22:17
зашто се обавите лъжат уш търсат серозна връска това не варно сега астърса серозна връска обаче нама какава връска жините почват дасе подиграват със нас това неми харесва това затова етовае скаипаkoceto763 сега врапроси
цитирай
13. анонимен - РЕЗИЛ
27.12.2010 10:49
Срамувам се да призная, че прочетох подобна глупост! Писмото предизвика у мен само и единствено отвращение от ехидния тон, ужасния стил и недодяланите опити за оригиналност! Тази trevistozelena перхидролка да не си прави гаргара с хорските мелодрами и искрени или неискрени чувства, за да не я сполети нещо по-лошо!!! Както се е ухилила, бързо ще й се стъжни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2999891
Постинги: 345
Коментари: 4670
Гласове: 16103
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031