Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2008 12:58 - близки срещи с окултното
Автор: trevistozelena Категория: Забавление   
Прочетен: 2646 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2009 12:25


          Че от време на време ме спохождат разни налудничави идеи си е факт. Не съм убедена обаче дали той може да оправдае докрай поредната ми хрумка за репортажа, който четеш в момента. Цялата работа е, че внезапно ме зачовърка въпроса как върви окултният бизнес тези дни, какви са новите тенденции в него и въобще как я карат онези странни птици – магове и ясновидки безчетни, които си избутват едно нелошо битие на гърба на прословутото хорско лековерие.

            Накратко, отидох на врачка. И с готовност изхарчих 20 лв, за да постигна заветния ефект 2 в 1: първо, за да узная какво има да изсипва бъдещето връз невинната ми руса глава и второ, за да има с какво да те позабавлявам, естествено. Пък и отдавна не бях зяпала среднощни пророчици по “Скат” и мистиката някак беше зачезнала от живота ми.

            Намерих координатите на моята врачка по обичайния начин – купувайки си вестник, който бъка от тематични обяви. Сред плеядата гръмко звучащи титли от сорта на: “маг-експерт”, “професионален екстрасенс” и дори един-двама “вселенски гадатели”, Станка ме спечели със скромничкото “ясновидка” под името си (изповядвам максимата, че, дори и отивайки на врачка, човек трябва да проявява добър вкус). Звъннах, тя пък, да не повярваш, се оказа свободна в момента и след час вече хлопах трепетно на магическите й двери.

            Станка върти окултния си бизнес в стара двуетажна къща на центъра. За да стигнеш до гадателката, се налага да изкатериш едно зловещо стълбище, изпълнено със зловония на гнилоч, съдба и манджа с лук (вероятно менюто на съседите). Точно когато започне да ти става мистично следват: метална врата, чакалня и...за моя изненада – нещо като минимализиран офис. Въобще, врачките напоследък май я карат доста делово.

            Станка стои на стол, тип “директорски”, зад дървено бюро и гледа респектиращо над очила от онези с позлатените верижки. Около нея е осеяно с икони, което само потвърждава абсурда на ситуацията. Хрумва ми да я попитам наивно какво мисли за християнската догматика, която заклеймява тъкмо нейните занимания като чиста проба грях. Вместо това обаче се ръкуваме и послушно заемам “клиентското място” пред бюрото.

            -Много важен човек с буквата Н. в живота ти! – изстрелва ми ясновидката, явно за да ме шашне преди дори да съм успяла да си кажа името.

            А, де! Мисля дълго и мъчително, но колкото и да не ми се иска да я разочаровам, нямам близък Н. и това е положението... Ентусиазмът й леко спада, но няма да се отказва, я!

            -Тогава с Л? – и с Л. нямам близки хора. Понечвам да се извиня.

-         В.?...- вече ме гледа някак умолително.

-                     Майка ми! – възкликвам щастливо и и двете ни залива видимо облекчение. Станка е толкова зашеметена от успеха си, че пропуска да каже каквото и да било за майка ми и вместо това ми нарежда да цепя картите. Мимоходом се информира на колко години съм и какво работя.

-                     Творческа работа – Увъртам и гледам предизвикателно.

-                     Сама си. – Заявява ми пророчицата.

-                     Всъщност имам приятел... – Възразявам пак и отново започвам да се чувствам като разбивач на надежди.

-                     Да, но не си омъжена! – победоносно обобщава мизерния ми личен живот Станка. – Кестеняво момче...

-                     Чернокос е.

-                     Да, де, не е светъл.

-                     Спазарихме се! – Весело подхвърлям (понякога имам чувството, че сарказмът ми наранява хората, честно!)

-                     Много се обичате. Виждам стабилна връзка. С продължение...

-                     Да, много... – Съгласявам се. И допълвам – Ама един друг мъж се върна в живота ми напоследък... А има и трети. Те виждат ли се на картите?

Мисля че тук вече Станка ми се поядоса, защото каза, че не се виждали други мъже, така че нищо нямало да се получи с тях. А и с чернокосия нямало да се получи, нищо че връзката ни е “стабилна и с продължение”; проблемът бил, че бъдеще липсвало в нея. Замлъквам, за да обмисля внимателно информацията, докато Станка пък усилено търси какъв ми е проблема и защо въобще съм дошла.

-Имаш болен близък. – Застрелва ме от упор.

-О, не, нямам.

-Брат, сестра, може би? Виждам, че сте чифт деца в семейството.

Нямам братя и сестри, но винаги ми се е искало да имам по-голям брат, така че най-после решавам да поизлъжа малко.

-Много ли е болен батко? – Проплаквам ужасено. Станка обаче пак е в промоция и великодушно ме успокоява:

-Не, по-скоро нещо с нервите. Работата му е напрегната.

-Ами...счетоводител е.

-В днешно време всяка работа хаби нервите... И теб май много те тормозят... Да знаеш колко хора ти мислят лошото в службата...

Знаех си аз! С тези журналисти наоколо човек всичко може да очаква. Изпадам в самосъжаление и отчаяно питам моята пророчица какво да правя. Оказва се, че Станка е добра душа, била тя и трансцендентна, и винаги е готова да помогне. Предлага ми защита, тоест, талисман. Дето не е магия, ама пази от магии и лоши енергии, а същевременно мен ме зарежда само с благотворни влияния. Или нещо от сорта. Освен това, талисманът не просто ще ме пази в службата, ами и в любовта ще дава съпорт, защото никак не ми бил подреден живота, така да се каже. Че и здравето ще ми поддържа и въобще тази джуджавка е едно суперско нещо.

Залива ме вълна от благодарност и облекчение, че попаднах тъкмо на такъв раздаващ се оракул. Споделям, че много ми се е приискало да си имам такъв полезен талисман.

-Ще ти направя до другата седмица – ведро ми обещава Станка. – Струва 120лв.

Не е нужно да ти обяснявам къде е уловката, нали? Отговорих, че нямам 120 лв за талисман, спасителката ми ме изгледа с презрение на най-високо ниво, но все пак ми тикна една визитка в случай, че размисля. Разделихме се със смесени чувства.

По зловещото стълбище надолу се усещаше, че съседите вече са запържили манджата с лук. Мирисът на съдба някак се беше обезличил




Гласувай:
0



1. valsodar - Да бе казала навреме
08.10.2008 13:08
Без пари щях да ти гледам :)
То на хубав човек като тебе , лоши неща не могат да се кажат ! :)
цитирай
2. cornflower - Страхотен сеанс
08.10.2008 13:10
ми направи с този разказ ..
Поздрав!
цитирай
3. trevistozelena - valsodar
08.10.2008 13:13
то без пари нема мистика (нито пък мастика) :-Р
цитирай
4. trevistozelena - cornflower
08.10.2008 13:14
мерси:) и мен ме освежи въпросният сеанс, честна дума!
поздравки и на теб!
цитирай
5. valsodar - Е, аз нали съм си будала :)
08.10.2008 13:19
Не знам но съм останал с убеждението , че пари се искат единствено и само за това, което ти е коствало пари да го придобиеш.
Не може да искаш да ти се плаща за нещо, което не е твое и ти е дадено на заем ! :)))
цитирай
6. totenlicht - някак те е претупала тая врачка, ...
08.10.2008 13:44
някак те е претупала тая врачка, въпреки че очевидно много ясно вижда и добре познава :))
цитирай
7. dressy - мац
08.10.2008 22:24
да се беше обадила баси
за 2 кинта на кафе
щех да ти гледам-всичко щех да ти казвам
:))
цунки
цитирай
8. trevistozelena - totenlicht
08.10.2008 22:34
о, не ми е и минавало през ума да се усъмня в способностите й - всичко ми позна:) и не ме претупа жената, аз претупах разказа, защото вестникът, в който пиша така повелява напоследък - да се натъпчеш в 6000знака:)
цитирай
9. trevistozelena - дреси
08.10.2008 22:39
хехех ще те използвам за направа на суперски талисман тогава! колко ще ми вземеш? ама искам и да пази и да помага в любовта, а ако добавиш и някоя друга екстра от себе си направо не знам как ще се отблагодарявам:)
цунки-гушки!
цитирай
10. anlov - Много свежо и забавно, както винаги!
10.10.2008 11:59
Добре направих, че наминах при теб.
цитирай
11. trevistozelena - anlov
10.10.2008 12:45
който разбира тук се спира:)))
поздравки!
цитирай
12. anlov - Сестричке Тревичке: няма шега - да, точно така.
13.10.2008 17:20
Защото зад тая сергия
стои вихрословна фурия
и ръси бисерчета, не леблеблия.
Граби, народе, на поразия!!!:)))))))

Благодарностички!


цитирай
13. liz - Сетих се за един път...
14.10.2008 11:45
като ученичка когато си седях на пейка в центъра на Плевен и доволно попивах съдържанието на една книга, когато до мен се доближи момиче с бебе на ръцете и ме помоли за цигара. Казах й че нямам и не пуша. После ме помоли за някаква дребна сума, а тя щяла да ми гледа. И да бях склонна да й дам част от джобните си, тъкмо ги бях похарчила за горещ шоколад. И тогава мацката ми изтърси, че скоро съм щяла да ставам сватбарка. И наистина така си беше, предстоеше сватбата на братовчедка ми. Може и да е отгатнала, защото беше юни и доста хора ги прихваща лятната омая и решават да си сложат брачен хомот. Та така позорно се разминах с това да ми разкрие съдбата ми и евентуално да ми даде талисман, който да ме пази от лоши очи... :) Благодаря за постинга, определено ме развесели. Следващият път може да намериш врачка, която да ти гледа на манджа с лук. Поздрави! :)
цитирай
14. sad - да ми ги беше дала тия 20лв на мене
19.10.2008 21:13
щях да ти кажа същите неща.. и за 15 щях да ти ги кажа :р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trevistozelena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3005200
Постинги: 345
Коментари: 4670
Гласове: 16103
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930