Прочетен: 2646 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2009 12:25
Че от време на време ме спохождат разни налудничави идеи си е факт. Не съм убедена обаче дали той може да оправдае докрай поредната ми хрумка за репортажа, който четеш в момента. Цялата работа е, че внезапно ме зачовърка въпроса как върви окултният бизнес тези дни, какви са новите тенденции в него и въобще как я карат онези странни птици – магове и ясновидки безчетни, които си избутват едно нелошо битие на гърба на прословутото хорско лековерие.
Накратко, отидох на врачка. И с готовност изхарчих 20 лв, за да постигна заветния ефект 2 в 1: първо, за да узная какво има да изсипва бъдещето връз невинната ми руса глава и второ, за да има с какво да те позабавлявам, естествено. Пък и отдавна не бях зяпала среднощни пророчици по “Скат” и мистиката някак беше зачезнала от живота ми.
Намерих координатите на моята врачка по обичайния начин – купувайки си вестник, който бъка от тематични обяви. Сред плеядата гръмко звучащи титли от сорта на: “маг-експерт”, “професионален екстрасенс” и дори един-двама “вселенски гадатели”, Станка ме спечели със скромничкото “ясновидка” под името си (изповядвам максимата, че, дори и отивайки на врачка, човек трябва да проявява добър вкус). Звъннах, тя пък, да не повярваш, се оказа свободна в момента и след час вече хлопах трепетно на магическите й двери.
Станка върти окултния си бизнес в стара двуетажна къща на центъра. За да стигнеш до гадателката, се налага да изкатериш едно зловещо стълбище, изпълнено със зловония на гнилоч, съдба и манджа с лук (вероятно менюто на съседите). Точно когато започне да ти става мистично следват: метална врата, чакалня и...за моя изненада – нещо като минимализиран офис. Въобще, врачките напоследък май я карат доста делово.
Станка стои на стол, тип “директорски”, зад дървено бюро и гледа респектиращо над очила от онези с позлатените верижки. Около нея е осеяно с икони, което само потвърждава абсурда на ситуацията. Хрумва ми да я попитам наивно какво мисли за християнската догматика, която заклеймява тъкмо нейните занимания като чиста проба грях. Вместо това обаче се ръкуваме и послушно заемам “клиентското място” пред бюрото.
-Много важен човек с буквата Н. в живота ти! – изстрелва ми ясновидката, явно за да ме шашне преди дори да съм успяла да си кажа името.
А, де! Мисля дълго и мъчително, но колкото и да не ми се иска да я разочаровам, нямам близък Н. и това е положението... Ентусиазмът й леко спада, но няма да се отказва, я!
-Тогава с Л? – и с Л. нямам близки хора. Понечвам да се извиня.
- В.?...- вече ме гледа някак умолително.
- Майка ми! – възкликвам щастливо и и двете ни залива видимо облекчение. Станка е толкова зашеметена от успеха си, че пропуска да каже каквото и да било за майка ми и вместо това ми нарежда да цепя картите. Мимоходом се информира на колко години съм и какво работя.
- Творческа работа – Увъртам и гледам предизвикателно.
- Сама си. – Заявява ми пророчицата.
- Всъщност имам приятел... – Възразявам пак и отново започвам да се чувствам като разбивач на надежди.
- Да, но не си омъжена! – победоносно обобщава мизерния ми личен живот Станка. – Кестеняво момче...
- Чернокос е.
- Да, де, не е светъл.
- Спазарихме се! – Весело подхвърлям (понякога имам чувството, че сарказмът ми наранява хората, честно!)
- Много се обичате. Виждам стабилна връзка. С продължение...
- Да, много... – Съгласявам се. И допълвам – Ама един друг мъж се върна в живота ми напоследък... А има и трети. Те виждат ли се на картите?
Мисля че тук вече Станка ми се поядоса, защото каза, че не се виждали други мъже, така че нищо нямало да се получи с тях. А и с чернокосия нямало да се получи, нищо че връзката ни е “стабилна и с продължение”; проблемът бил, че бъдеще липсвало в нея. Замлъквам, за да обмисля внимателно информацията, докато Станка пък усилено търси какъв ми е проблема и защо въобще съм дошла.
-Имаш болен близък. – Застрелва ме от упор.
-О, не, нямам.
-Брат, сестра, може би? Виждам, че сте чифт деца в семейството.
Нямам братя и сестри, но винаги ми се е искало да имам по-голям брат, така че най-после решавам да поизлъжа малко.
-Много ли е болен батко? – Проплаквам ужасено. Станка обаче пак е в промоция и великодушно ме успокоява:
-Не, по-скоро нещо с нервите. Работата му е напрегната.
-Ами...счетоводител е.
-В днешно време всяка работа хаби нервите... И теб май много те тормозят... Да знаеш колко хора ти мислят лошото в службата...
Знаех си аз! С тези журналисти наоколо човек всичко може да очаква. Изпадам в самосъжаление и отчаяно питам моята пророчица какво да правя. Оказва се, че Станка е добра душа, била тя и трансцендентна, и винаги е готова да помогне. Предлага ми защита, тоест, талисман. Дето не е магия, ама пази от магии и лоши енергии, а същевременно мен ме зарежда само с благотворни влияния. Или нещо от сорта. Освен това, талисманът не просто ще ме пази в службата, ами и в любовта ще дава съпорт, защото никак не ми бил подреден живота, така да се каже. Че и здравето ще ми поддържа и въобще тази джуджавка е едно суперско нещо.
Залива ме вълна от благодарност и облекчение, че попаднах тъкмо на такъв раздаващ се оракул. Споделям, че много ми се е приискало да си имам такъв полезен талисман.
-Ще ти направя до другата седмица – ведро ми обещава Станка. – Струва 120лв.
Не е нужно да ти обяснявам къде е уловката, нали? Отговорих, че нямам 120 лв за талисман, спасителката ми ме изгледа с презрение на най-високо ниво, но все пак ми тикна една визитка в случай, че размисля. Разделихме се със смесени чувства.
По зловещото стълбище надолу се усещаше, че съседите вече са запържили манджата с лук. Мирисът на съдба някак се беше обезличил
То на хубав човек като тебе , лоши неща не могат да се кажат ! :)
Поздрав!
поздравки и на теб!
Не може да искаш да ти се плаща за нещо, което не е твое и ти е дадено на заем ! :)))
за 2 кинта на кафе
щех да ти гледам-всичко щех да ти казвам
:))
цунки
цунки-гушки!
поздравки!
стои вихрословна фурия
и ръси бисерчета, не леблеблия.
Граби, народе, на поразия!!!:)))))))
Благодарностички!