Какво се прави, ако някой стар забравен демон изпълзи от ъгъла на стаята? Ей така, по негова си прищявка. Поговори с теб известно време... На тъмно. Приглушено, както говорят само забравените сенки. Но не разговор без смисъл и без значение. Какво се прави, ако демонът ти заяви, че те желае отново? А ако двамата изпитате нужда да се любите пак...виртуално...с думи...като най-жалките интернет-мастурбатори? Толкова страстно, колкото само двамата го можете...на ужким, на игра?... И после демонът ти заявява, че "това трябва да се случи". Казваш му, че имаш нови условия, че този път няма да му се оставиш да те накара да се почувстваш като парче плът без значение. На него му става неловко. Защото всъщност не е искал да те кара да се чувстваш празна, унизена и безсмислена...някога. Натякваш му всякакви минали неща, които са те наранили. Иска ти се да ти ги обясни, но той, разбира се, не може. Усещаш, че прекаляваш, издребняваш... Доста преувеличено превърташ лентата. Всъщност е имало мигове, в които просто те е карал да се чувстваш щастлива. След страстни думи не се говори с такава злоба. Тя, злобата, така или иначе вече е изтрита. Без значение  е да натякваш лошото. Имало е и добро. За всяко лошо нещо има поне две добри. Защото иначе животът, сам по себе си, щеше да е непосилен. Той ти предлага отново доброто. Сега знаеш, че пак те желае. Но ти се иска и да го усетиш. Дори да е от най-обикновено себелюбие. Той няма да ти се разсърди, ако откликнеш просто от нарцисизъм... Няма значение... Казваш "ениуей". Той ти пожелава лека нощ. Лягаш си. Превърташ наум разговора отново - само хубавата гореща част. Мастурбираш още веднъж, защото той наистина е дяволски добър с думите демон. С учестен пулс и глава, претъпкана с мисли: "ами ако отново...а защо не...вече знам какъв е... а какъвто и да е, той не е задник (макар сам да заяви, че е)... този път наистина ще е от самолюбие..." не можеш да заспиш. Ставаш, пишеш в блога, изпушвайки двете си запазени за сутринта цигари. Вземаш решение...относително разумно. И си лягаш