Така...случиха се две неща. Първо, намерих си старите дневници и много се смях с тях тези дни. И второ, забелязах, че блогът ми така или иначе е регистриран в категория лични дневници, следователно е съвсем оправдано да попрепиша нещо от тях тук:) 
      Така че ето ги на - няколко откъслечни пасажа от първия ми дневник. Той е от 92-3, когато съм била на десетина години - свястно хлапе, леко шашаво:)

           Дневник на Ивайла Цанкова Василева
          (старателно изрисувано в средата на поразкривено, но пък розово сърце, ако сте в състояние да си представите естетичната страна на нещата:) )

17.10.92 - събота:
...Слязохме с баба и дядо на тяхната улица и останах да си играя с Ичо и Атанас с една топка, като я хвърляхме през една ограда, зад която имаше стена, а в средата място само за топката. И както хвърляхме, Ичо си метна топката толкова високо, че улучи едно прозорче на някакъв изоставен склад зад оградата. Решихме да разбием вратата на склада и да влезем вътре. Дълго се мъчихме, но не можахме и затова донесох моята топка и играхме с нея. Само че не им дадох вече да целят стената, защото е глупаво да загубим две топки за един ден. Като се прибрах, вечеряхме и ме накараха да изям една купичка кисело мляко - гадост. Аз обаче я оставих на масата за после. Малко по-късно дядо пусна Кета (котката), която намери млякото и ми го изяде. После гледах телевизия и заспах в 11 или 11.30, не съм сигурна кога съм си легнала точно.

23.10.92 - петък:
Много ме е яд на тая пикла Стефка. Тъпа е като лайно. Ходи с едни обувки с токчета - ужасни, ама не могат да чукат и Стефка ги набива в земята нарочно, за да може Петко да чуе какъв шум вдигат. А моите чукат. И Петко не обърна никакво внимание на нея, а на мен ми разглежда бележника и после двамата изтрихме от чина на Йоана надписа, на който пишеше "не драскай". Изтрихме "не"-то и остана само "драскай". Като се върнах вкъщи, дойде Венета и взе мама да ходят на врачка, както се бяха разбрали, а тате остана с мен. Написах си домашното и после мама се върна и каза, че врачката е казала, че от мен ще стане голям човек и ще се занимавам с музика. Вечеряхме и си легнах в 11ч.

26.10.92 - понеделник:
Днес се случи нещо ужасно. Госпожа Пейкова ни подреди по нов начин и каза, че вече трябва да сядаме така във всички часове. Не е по номера или височина, искаше до всички момчета да стои момиче и мен ме сложи до...Светослав. Гадост! После решихме да сядаме така само в нейните часове, а в другите - както си искаме, но тя сигурно ще ни проверява понякога. Не знам. Днес за всеки случай не се разместихме. А в часа по рисуване на темперната ми боя (оранжевата) й беше засъхнало връхчето отгоре и не искаше да пуска. Аз стисках, стисках, но нищо не стана и накрая дадох на Светослав. А той като стисна много силно и счупи тубичката и като го гледам по едно време - целия оранжев в лицето. Много смешно беше.

16.7.93 - петък:
Следобед мама трябваше да отиде до банката, а Гергана, която ми беше на гости си тръгна и останах сама. Отидох в моята стая да си почета. Изведнъж един бръмбар влезе през прозореца и аз се разпищях и веднага изтичах в кухнята. Добре че тате си дойде скоро и ме взе във фирмата с него. Само че не можа да убие бръмбара, защото като влязохме в стаята ми, вече го нямаше. Тате каза, че като съм се разкрещяла, съм го изплашила и е избягал. Дано да е излязъл през прозореца. Много ме е страх да не би да е още в стаята и като си легна да се появи пак