Държа да заявя, че хич, ама никак не съм феминистка (това, защото е твърде вероятно този текст да ви остави с подобно впечатление). Даже считам феминистките за най-нещастните, а нерядко и грозни същества на света. Ако има особено изявен(а) анти-феминист(ка) - аз ще съм! Обаче така се случи, че в началото на лятото без малко да започна да пиша за едно дамско списание.  Изцепих се на инервюто за работа...с детската си наивност споменах, че повече се кефя на мъжки списания (по някакъв си повод леко смутено измърморих признанието)...ама какво да се прави - не съм от най-умело преценяващите какво и къде се казва. В отчаян опит да омилостивя редакционния екип написах този материал, който така или иначе не помогна...останах низвергната завинаги. Но пък продължих да си чета с чиста съвест "Максим",ха! :) Ето го текста:

 

 

Моят най-добър приятел  -  мъжът

 

 

            Чудя се на мен ли ми има нещо...възможно е някоя сутрин да съм се събудила внезапно помъдряла от пророчески или кой знае какъв сън, а може и да съм затънала до ушите в заблуда, обаче напоследък съм все по-убедена, че разбирам мъжете. Сега като го написах ми изглежда още по-странно, да не казвам и страшно.

            Нали уж беше в реда на нещата Той (мъжът) капчица да не отбира от Нея (жената) и обратно – Тя да клати озадачено главица пред поредната загадка, сервирана от Него. Така е честно, а освен това и практично. Представете си – неяснота до неяснота, цяла камарка, и точно в средата един вездесъщ Секс като достатъчна пресечна точка между Нея и Него, за да изглади всички недоразумения. Съвсем простичко и в същото време гениално за обобщен макет на света!

            Е да, обаче аз какво да правя като все повече ме гложди съмнението, че, ей така, с някакви случайни прозрения започвам да схващам мъжете. Чудя се дали ако продължавам по този начин съвсем скоро няма да отпадна безвъзвратно от нормалния световен ред. А може и да е за добро... Току-виж с малко повече търпение най-сетне успея да си опитомя мъж. Постижение от такъв ранг би трябвало да ме изстреля в историческите хроники рамо до рамо с Клеопатра и Райна от “Vip Brother” – най-успешните дресьорки на мъже за всички времена. Въображението ми вече не може да бъде спряно; чувам как феминистичните братства и сестринства със страхопочитание споменават името ми, а всеки нормален мъж изпада в тих ужас при мисълта за мен и сетне покорно свежда глава...Ех...

            Истината обаче е, че не ме бива особено в това. Всеки път, когато се опитвам да си опитомя някого неизменно се провалям с гръм и трясък от нещо счупено. Работата е там, че не си падам по насилието, а колкото повече проумявам мъжете, толкова по-силно се убеждавам, че единствената възможност да си опитомиш някой от тях е да стиснеш здраво зъби и да бъдеш брутална докрай. В този случай и при положение, че изглеждате добре в прилепнали кожени одежди, а камшикът ви стои така, все едно е естествено продължение на ръката, мазохистите би трябвало да се възбудят, а останалите мъже да ви се подчинят. Само че за кратко... Защото – ЗАПОМНЕТЕ – мъжете (както и котките) не подлежат на дресировка.

            Спомняте ли си лисицата от “Малкият принц”, на която страшно й се искаше да бъде опитомена? Е, мъжете нямат нищо общо с нея. Помните ли и как същата тази лисица обяснява какво значи да опитомиш някого на малкия принц, който съвсем по мъжки се прави, че не разбира за какво му говорят? Буквалният цитат е: “Значи “да се обвържеш”. Единствената ситуация, в която мъжът понася въжета, вериги или каквото там използвате за овръзване е, ако вие сте гола, а той – напълно сигурен, че става въпрос само за игра. Така че най-добре зарежете опцията с обвързването, имам и по-успешно решение.

            Рецептата е елементарна, а риска от провал – сведен до минимум. Дори и да не сте склонни да ми повярвате просто ей така, нищо не пречи да опитате. Особено ако ви се намира под ръка някой мъж и не знаете какво да го правите.

            Вземете мъжа, но в никакъв случай недейте да го кълцате, пасирате или плашите; просто го настанете някъде наблизо, докато се приготвите. Нанесете по себе си малко сексапил, предварително затоплена усмивка и миловидно изражение, на което дори и бившият ви би повярвал, ако можеше да го зърне отнякъде. Добавете скромна доза красиво бельо (ако случайно го пропуснете, не е фатално). После отидете при мъжа и му заявете, че искате да бъдете приятели. Има една важна подробност – не трябва да лъжете.

            Резултатът е, че ще получите от него почти всичко, което може да ви хрумне да поискате, при това без да сте го тормозили ненужно с опитомяване. Разговори...внимание...даже и съчувствие, ако случайно търсите такова. А, да, и секс. Онзи градски мит за приятелството между мъж и жена, което е невъзможно без в него да е намесен и секса, си е верен (“Нещата, такива, каквито са” – както твърдеше една реклама). Но аз лично не вярвам това да е проблем за някоя от двете страни.

            Не, наистина, знам че не звуча съвсем сериозно, но всъщност съм. Напоследък все по-упорито твърдя, че мъжете могат да бъдат чудесни приятели. При това от най-добрия тип. Стига да знаеш как да си го поискаш от тях. Единственият им недостатък е, че са малко по-подозрителни, отколкото човек може да понесе. Но пък имат общо-взето приемливо оправдание за тази работа – просто изпитват органична неприязън към каишки и намордници. С колкото и невинна усмивка да ги приветствате, те пак не могат да бъдат сигурни дали на дъното на дамската ви чантичка не се търкалят една-две верижки за разходка. Дори и ако намеренията ви към тях далеч не са толкова зловещи, те най-вероятно вече са срещали жена от по-жестокия тип и много добре знаят, че малко предпазливост никога не вреди. Всъщност, въпрос на опит, но пък на вас, помислете си, за какво ви е неопитен мъж.

            Вярно, че доскоро минаваше за актуална и една друга тенденция – жените-дресьорки се пласираха донякъде успешно. Трябва да са изглеждали някак респектиращо, а и известна доза страх от партньора действа като не лош афродизиак. Напоследък обаче и тази мода неумолимо отминава. Мъжете, които бяха застигнати от бедствието или навеки затънаха (мир на праха им!), или успяха да изплуват и в момента се свестяват. Сега са все по-добре и търсят жени приятелки, за да си правят разни приятелски неща с тях.

            Става въпрос за малко повече спокойствие и малко по-малко завзети територии от страна на жените. Сделката не е толкова неизгодна, колкото изглежда на пръв поглед. Мъжът, който е готов да стане вашият най-добър приятел (разбира се, след като прегледа съдържанието на чантичката ви за опасни овързващи предмети), е едно топло и сговорчиво същество. Освен това не рядко се оказва и умен, почти колкото самата вас; нали глуповатите мъже отдавна затънаха в собствената си доверчивост. Така че не мога да ви гарантирам, че всяка сутрин ще ви носи чехлите до леглото и ще ви гледа с предан поглед, но е твърде вероятно някой път да го направи, ако е убеден, че това би ви доставило неподправено удоволствие.

            Ето че стигнах и до най-радостната новина: за новият ви най-добър приятел вашето удоволствие има особено голямо значение. Във всякакъв смисъл. Честно да си призная, още не съм напълно сигурна защо това е така. Има няколко варианта. Или мъжете-приятели просто обичат да се самодоказват, или са ви дотолкова благодарни за щедро предоставеното приятелство, че си умират да ви направят щастлива. А може и да се получава така от внезапната поява на някакъв нов тип взаимност. Едно е сигурно, колкото са по-убедени, че ви доставят удоволствие, толкова по-добре се чувстват самите те.

            Това е. Оттук нататък остава просто да изпробвате формулата. Необходими са ви само малко приветливост и ваксина против мъжката параноя. Най-успешно ще му поставите ваксината постепенно и безболезнено. След като ви повярва, че наистина го искате за приятел, мога да ви пожелая приятно прекарване.

За какво ти е да ставаш журналистка,и то в женско издание?

просто имах някаква идея да се занимавам с това. искаше ми се да поавторствам някъде. а женското издание...просто открих обява за такова

Ако пак видиш подобна обява как ще реагираш, мислила ли си по въпроса...

ами сигурно пак бих опитала. такива обяви не излизат чак толкова често

:) радвам се,че ти е харесало. и аз мерси

А виждаш ли се някога като журналистка в лайф стайл издание?

хахах толкова въпроси изреди, започвам да ти се чудя :)

... ще свикнеш:)Един от анонимните ходи като някакъв детски лексикон наоколо и задава учтиви (а понякога и недотам) въпроси. Ще рече човек, че събира отговорите за анкета:)Ще почнеш да го разпознаваш като се разхождаш из градинките на околните:)

:) е, ами пита си човекът. без малко да реша, че ми предлага работа, вече чаках въпрос дали има стаж:))

... и ти да се окажеш точно каквото търси завалията от сума време в блога, та разпитва наляво-надясно:))))

дали имаМ стаж:) но той със сигурност има -права си:)

Ау, и Елени е решила също да става журналист? Вероятно в изданието на Ловно-рибарския съюз...

аз там имам 10 годишен стаж:) Сега съм координатор на доброволни начала на списание "Фламандска фонетика и устен френски" към едноименната Катедра.
Мир:)

Хъм.. Прочетох го и ми хареса. Но не съм съгласен с тезата. Защо повечето жени днес искат да имат до себе си питомник, а не човек, който да ги обича и да прави нещата, за да бъдат усмихнати те. В една връзка единия дава на другия, без да търси нещо в отговор. А другия прави същото. И става чудесно. Не са нужни нито налагания, нито камшици, нито дресьори. Поне така си мисля, въпреки, че има всякакъв тип хора и на някои наистина им харесва да са доминиращи или доминирани. Но в това има една латентна болка, която рано или късно избива.
Може би тази латентна болка е избила днес в лицето на жените дресьорки, прегърнали така здраво идеята за феминизъм, като награда за годините, когато са се чувствали в патриархат.
Не знам. Просто ми стана тъжно като прочетох това мнение.
С поздрави, Тери
www.terko.net

Хубав пост както винаги, но не съм съгласен с тезата. Аз като чуя "нека да сме приятели" казвам съвсем твърдо, че не съм съгласен, защото гледам на нея като на привлекателна жена и бих искал и тя да гледа на мен като на мъж, а не приятел.
В края на краищата приятел значи много - като ти се счупи колата, обаждаш му се и идва да ти помогне; като закъсаш за пари ти услужва, и така нататък. Има ли намерение една жена да направи тези неща за теб, когато ти казва "нека сме приятели" - не, разбира се.
Ако наричаме нещата с истинските им имена, това което си описала, се нарича fuckbuddy.