Прочетен: 2975 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 15:06
Странно ми стана, когато поговорихме онзи ден. Не тъжно и меланхолично, и злобно не. По-скоро нещо като безразлично, но с малко цветни елементи. Последният път, когато мислих за теб беше на Коледа. Докато пусках двете приказки и няколкото други постинга, които имат връзка с теб, някак не те мислех. Помниш онзи смс, казах ти, че си окончателно заместен - така е, заместен си. Но е особено да проумея как така през времето, в което не съм те помисляла, на теб са ти се случвали разни неща -някои от които узнавах, много други със сигурност не. Повярвай, за човек, който преди време буквално е дишал с мисълта за теб изглежда наистина странно. Няма значение дали съм болно съзнание или просто съм обичала да страдам (както уверено ме убеждаваше), вероятно ти прави чест да го знаеш. Ти си малко по-самолюбив дори от мен! Нищо, че е в минало време, все пак е факт.
Не ти вменявам вина, защото може би направих малко или много, за да си отмъстя. За мен е достатъчно. Наистина ме удовлетвори. Няма да се извиня някога за това, така както не трябваше да ти се извинявам, че те обичам. Мисля, че веднъж го направих или поне попитах дали е нужно. Беше срамно и унизително, колкото много други усещания, които ми се случиха с теб. Не казвам, че носиш конкретна вина за начина, по който съм се чувствала, но не казвам и че не си могъл да реагираш по малко по-човешки начин...понякога.
Иначе имаше нещо, което си повтарях, че никога няма да ти простя. Е, забравила съм какво беше. Вероятно е изчезнало в някой момент, когато вече не мислех за теб. Отдавна те изплаках, а от днес спирам да те мразя (за втори път след Коледа, значи е окончателно:) ). Онзи ден дори ти се порадвах, че разглеждаш блога ми. Само може би още ме е срам от теб, защото по принцип се срамувам от хора, пред които съм плакала. Особено ако не са знаели как да реагират адекватно.
Та...всичко е ок вече. Аз бащински няма да те целуна, защото така не мога, нито пък дъщерински, защото не искам. Просто те целувам:)
С обич и омерзение: аз
P.S Дължиш ми една чаша от стъклените. Като си тръгна последния път я метнах по плочките на пода. От яд, а и стратегически - като чуеш нещо да се счупва, да се върнеш да провериш да не би да съм аз. А малко след това (без да искам) изтървах още една и сега съм само с 4. Бива да възстановиш поне едната.
27.02.2007 18:50
а и е неприятно да нямаш пълен комплект чаши за безалкохолно :(