Прочетен: 5428 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 16:38
*
*
*
*
Обичам да те чакам нощем. Опитвам се да позная момента, в който ще се появиш, за да ме погалиш. И да ме заведеш в царството на лудостта. И този път да не питаш дали съм реална.
Там има огледало с вечно плъзгащи се отражения. Едното съм аз. Другото си ти. Ще ти покажа, когато отидем.
В изворните води щъкат стрели от хлъзгави риби и се ослушват за приказката, която искам да ми разкажеш. Разкажи ми за мен - ще се позная по очертанията, с които въображението ти ме рисува. Дори да съм силует от въздушни изпарения и вятърни езици.
После намери с мен онази пещера, където ще играем на диваци, увити в животински кожи и ще се смея на безпомощните ти опити да запалиш огън, търкайки две сухи клечки:)
Там ще ти разкажа за един рицар и една кралица, които преди хиляди години са преспали в същата тази пещера и сенките им още се преплитат ласкаво по каменната стена.
Ще извикаме призрака на древна беззъба магьосница, която ще направи магия от сухи треви, лишеи и сутрешна слана около нас, за да спре времето и да се любим точно 108 години, преди да изгрее слънцето.
На сутринта ще ме изкъпеш в извора и ще се събудим голи и мокри в твоята стая
когато
сънят
дебне
в прегръдките...
магията
ще се случи.......
Поздравления за приказния етюд! ;)*
... тогава, ако погледнем "логично", излиза че и физическата Вселена е безкрайна! ;)))))))))
поздрави, целувки, прегръдки!
супер готин сладурски текст дивачко в кожа
18.10.2007 12:27
мерси
полегнеш на земята, на топлата зелена трева и се слееш с небесата...
:))
в сън сънни мисли да збереш
и пак ще ти посочи знака,
коя мечта да избереш!
карай си там дракона и не ми го пипай моя! ама ха! :-Р
ей, целувки!!!
свободни духове сме и някак не остава ни време, ни място за ревности, нито пък желание. Най-много да го обявя за любимия ми мъж от харема, хахахаххахахахха
Ужас, неспасяема подигравчийка съм, а най-обичам да се гавря със себе си:)
За справка, прилагам цитат от друг блог, поне от третия път ще познаеш чий:
"По повод вечното му (става дума за Борхес) пренебрегване от комисията за присъждане на нобелова награда казва: 'Те толкова често са мислели да ми я дадат, та имат чувството, че вече са ми я дали.'"